Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща
На 4 декември означаваме Света Варвара. Родена в знатно семейство, тя приема християнската религия. Това ядосало татко й богохулник, който я предал на градоначалника и персонално я обезглавил. На този ден християните си напомнят за мъченицата. В Православието Св. Варвара се смята за настойничка на умрелите от неочаквана гибел - които са нямали време да се разкаят и причестят. В българските вярвания Света Варвара покровителства плодородието, децата, домашните птици, заболяванията и най-много шарката. Народът счита, че тя, дружно със Св. Сава, е сестра на Св. Никола и споделят: “Варвара вари, Сава пече, Никола посетители посреща. ” Празникът е именуван още Женска Коледа - на този ден млади девойки " варварки " с нови премени, обикаляли по къщите и орисвали хората на благополучие и благодат. Стопаните ги дарявали за признателност с фасул, сушени плодове, ябълки и брашно.
Жените изпичали питка, която вечерта оставяли край огнището - с цел да може баба Шарка да пристигна " да си хапне и да си отиде ". Върху обредния самун се палела огромна " варварска свещ ", след това стопанката на къщата разчупвала питата високо над главата си да пораснат класовете и децата. Смятали, че свещта има вълшебен свойства и я пазели през цялата година. Вярвали, че, в случай че я възпламенят при стихия или градушка, тя ще се разпръсне и че ще помогне, в случай че мъчно ражда добитъка. На трапезата се поставя пита с мед, ошав, пълнен пипер, пшеница, фасул и други постни ястия, които се прекадяват. Свещта се пали и през другите две кадени вечери - против Коледа и против Сурва.
На този ден домакинята приготвяла пшеница, варива или царевица - от нея всеки хапвал в къщата, с цел да не се " запече полето ". Раздавала и на комшиите. Децата пък прескачали накладен огън на кръстопът, с цел да бъдат здрави през цялата година и " да не ги завари Варвара ". На места се прави обредното гадаене по първия посетител, " полазник ", влезнал в къщата - по това, дали е добър човек, цялостни ли са му ръцете, гадаели каква ще е идната година. На този ден се правил и вълшебен обред на кокошките. Стопанката им хвърляла в ограден с въже кръг зърна царевица и казвала: " Яжте, съберете се, да не ходите по непознати дворове да се губите. "
5 декември Източноправославната черква посвещава на светеца Свети Сава Освещени, построил в края на живота си голям брой манастири и лечебни заведения. В българските предания обаче най-често Сава е показан като светец - настойник на чумата. Българинът счита, че той е брат на Варвара и на Св. Никола, чиито празник се отбелязва ден по-късно - на 6 декември. В някои места празнуват празника на Свети Сава - настойник на вълците (вълчи пастир). Обредните практики са сходни като тези за Света Варвара, тъй като всичко се приготвя за деня на брат им Никола. “Варвара вари, Сава пече, Никола иде с огромната лъжица и посетители гощава. ” - споделя националната приказка.
Сава е обвързван и с плодовитостта, по тази причина на този ден бездетните булки изпълнявали обред дружно с най-старата жена в дома. Жената, която желала дете правела ритуален самун. Започвала да пресява брашно със решето обърнато наобратно, а най-старата жена й казвала " Обърни, чадо, ситото, че да ти се обърне корема ". Предците ни изпитвали благоговение към Свети Сава тъй като вярвали, че " засява " заболяванията по хората, от там идва и израза " Варвара заварява заболяванията, а Сава ги разсява. " На Савинден се приготвя Никулденската софра, а на някои места подготвят в чест на мъртвите варено жито и го раздават на гробищата за помен.
Инфо: www.hera.bg
